Стена. Приятелите за Христо
Когато не можеш да кажеш на приятеля си „Здравей как си” е болезнено, а сега и безвъзвратно...
Приятелство на повече от 35 години с всичките житейски радости и неволи - сватби, раждания, кръщенета и предизвикателства - какво не сме преживяли!
Когато ни запозна с Диана - твоята бъдеща съпруга беше толкова горд и щастлив. Когато се роди прекрасната ви дъщеря Неда ние бяхме с теб в нашия дом и чак на 3-тия час осъзнахме голямата радост.
Ице ти ни чуваш, СИГУРНИ СМЕ!
Малкият ни син Петър, чийто кръстник си още казва: „тази картина е на ЧИЧО КРЪСТНИК”. Моята съпруга Надя е кръстница на Неда и Диана, това е съдба - да бъдем един до друг! А сега теб те няма - защо толкова рано, Христо?
Прекрасен приятел, колега- художник и изкуствовед…
Картините сътворени от теб в нашия дом ни навяват тъга за един обичан и добър човек.
Последният спомен… в офиса телефона звънна и чухме твоя глас: „Хайде бе приятели, от 10 дни не сме се виждали, да се уговорим да пием по едно вино!
На другия ден те нямаше…
Камен и Надя Райчеви
Няма те, приятелю Христо…
…
Все по-често оставам
със светлите сенки на моите приятели.
Те ме подкрепят отгоре безмълвно.
Няма ви, няма ви!
Вече не смея да кажа,
колко са още живите вътре.
Колкото, още сте живи, приятели –
двойно по-живи бъдете!
С вас съм до сетния край,
нека да няма фанфари.
Само да не остана последния там.
Животът е малка стая за приятели.
Всъщност тя е безкрайна.
Иля Велчев
